Празници и събори в Кюстендил
"Кюстендилска пролет" - празникът на град Кюстендил (20-21 март)

    Празникът “Кюстендилска пролет” e знаков за града. Организира се от Община Кюстендил с богата художествена програма и участие на най-популярните състави и изпълнители. Това е първият конкурс в България за най-красиво момиче.
    Празникът “Кюстендилска пролет” е осъвременено културно наследство и пресъздаване на древната местна традиция; той е съчетание от култовите практики на траки и римляни и почитта им към соларните божества и лечители Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Допълнен от християнската семантика на Средновековието, с интерпретации на легендата за Свети Четиридесет мъченици и посветеното им оброчище нa хълма над града –Хисарлъка.

продължава>
 
Празник на черешата (17-18 юни)

    Два поредни дни от месец юни се посвещават на “Празника на черешата”, който се свързва със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.
    Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр.Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието “Майка на българското овощарство”.
 

продължава>
 
“Панагия - въздигане на хляба” (14-15 август)

    В средата на месец август - 15 август е “Успение на Пресвета Богородица” и Кюстендил отбелязва “Панагия” - Въздигане на хляба.
 “Панагия” е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно.
    “Панагия” е практиката на Христос и апостолите, на древната църковна община, преминала през времена и различните култури - съхранена от дедите ни и донесена до наше време, чрез празниците на Църквата и народната традиция.
   

продължава>
 
Празник на плодородието (30 септември -1 октомври)

    “Празникът на плодородието” увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява отново като град – „Майка на овощарството”. Древните автономни пауталийски монети свидетелстват за това с изображенията си.
    Константин Иречек в “Пътувания по България” - в началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така:
    “...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”

продължава>
 
Международен събор „Краище”

    Съборът се провежда в близост до построената през 1886 година църква „Св. Йоан Кръстител”, разположена на самата българо-сръбска граница, над село Бобешино. През 1920 г., съгласно Ньойския договор, границата минава през самия храм, но след намесата на местното население, международната комисия прокарва граничната бразда на няколко метра от православния храм.
    Съборът в Бобешино е възстановен през 2005 година с цел да съхрани и заздрави връзките между съседните народи. През 2011 г. е проведен за 7 поредна година.
    Организатори на проявата са общините Кюстендил и Босилеград и Крива Паланка.
    В празничната програма се включат изпълнители от трите държави.